Паралелизъм или паралелна структура е, когато повтаряте сходни граматически части, независимо дали говорите или пишете. Използването на тази структура може да направи вашето съобщение по-ясно и по-лесно за разбиране. Това не е просто полезен инструмент; може също така да направи вашите думи по-силни и запомнящи се.
В литературата паралелизмът надхвърля просто повторение - той може да подчертае различията, да създаде ритмичен поток и дори да добави хумор или умна игра на думи. Паралелизмът обхваща широк спектър от речеви модели, всеки от които служи за различна цел. Но бъдете внимателни, тъй като допускането на грешки в паралелизма може да направи писането ви да звучи неловко или объркващо.
За да подобрите уменията си за писане, прегърнете паралелизма. Учете се от примери в известни речи, филми и книги. Те демонстрират как тази техника може да издигне езика и да завладее публиката. Така че, независимо дали сте оратор, писател или и двете, разбирането и използването на паралелизма може значително да подобри комуникацията ви.
Какво е паралелизъм?
Паралелизмът се отнася до техника на писане, при която подобни или повтарящи се думи, фрази, клаузи или структури на изречения се използват по паралелен начин. Лесен за възприемане пример е добре известната поговорка „Леко дойде, лесно си отиде“. Тази фигура на речта помага за ефективното подчертаване или контрастиране на елементите, внасяйки баланс, ритъм и подобрена четливост.
Важно е да се отбележи, че паралелизмът се простира отвъд обикновеното повторение на думата. В израза "Ти си глупак, глупак, глупак!" има повторение, но липсва граматически паралелизъм. Истинският паралелизъм включва повтаряне на граматически елементи или поддържане на последователна структура на изречението. Например поговорката „Измами ме веднъж, засрами се; заблуди ме два пъти, засрами се” демонстрира паралелизъм чрез повтаряне на структурата „Заблуди ме… засрами се…” Това литературно средство подобрява цялостния поток на писане, като го прави по-разбираем и ангажиращ.
Различни видове паралелизъм
В света на литературата има специални думи, за да се говори за литературни инструменти, които създават специфични видове паралелизъм. Нека проучим някои от тях:
1. Казване отново с анафора: Анафора е фантастична дума, която означава „пренасяне назад“. Този тип паралелизъм повтаря думите в началото на изречението, за да ги изпъкне. Например, „След време ще надделеем, с времето ще победим.“
2. Съчетаване на противоположности с антитеза: Антитезата е, когато две противоположни неща се съберат, за да покажат контраст. Това може да се случи по паралелен начин, като във фразата „Човек предлага, Бог разполага“.
3. Изоставяне на конекторите с Asyndeton: Asyndeton означава „несвързан“ и включва умишлено изпускане на съединители в поредица от свързани изречения или идеи. Всяка част все още може да бъде успоредна. Например „Veni, vici, vici“ на Юлий Цезар е пример за асиндетичен паралелизъм. Обратното е синдетонът, където координиращите връзки се повтарят.
4. Изграждане с Climax: Climax организира паралелни елементи по начин, който увеличава величието или важността. Това е като стълба, която върви нагоре. Пример може да се намери в Ричард II на Шекспир: „O’erthrows your joys, friends, fortune, and your state.“
5. Силен край с епистроф: Епистрофата, наричана още епифора, е противоположна на анафората. Той повтаря дума или фраза в края на изречението, което прави тази част по-силна. Барак Обама използва това в своята реч „Да, ние можем“, където всяко паралелно изречение завършва с тази категорична фраза.
6. Смесване със Symploce: Symploce съчетава анафора и епифора. Той повтаря думи или фрази както в началото, така и в края на поредица от паралелни конструкции.
Също прочетено: Какви са 14-те препинателни знака за ефективно писане на английски?
Какво е паралелизъм в граматиката?
Паралелизмът в граматиката е да направи изреченията лесни и приятни за четене, като гарантира, че има последователна структура, особено в списъците. Нарича се още паралелна структура или паралелна конструкция. Нека проучим тази концепция допълнително с примери.
В писмен вид е важно да поддържате паралелизъм за яснота и съгласуваност. Паралелизмът включва използването на една и съща граматична структура за подобни елементи в рамките на едно изречение, особено при формиране на списъци. Това помага на читателите да следват гладко потока от информация.
Нека да разгледаме пример, за да разберем въздействието на паралелизма:
Оригинално изречение с грешен паралелизъм: „Финалът беше нелогичен, прибързан и разочароващ.“ (Две прилагателни и глагол.)
Пренаписано изречение с успешен паралелизъм: „Финалът беше нелогичен, прибързан и разочароващ.“ (Три прилагателни.)
В примера с грешен паралелизъм елементите в списъка – нелогични, прибързани и разочароващи – нямат последователни граматически структури. В преработената версия с успешен паралелизъм и трите елемента споделят една и съща структура, създавайки по-хармонично и четливо изречение.
Прилагането на паралелизъм във вашето писане не се ограничава до списъци; тя се простира до различни елементи в рамките на едно изречение. Независимо дали става въпрос за поредица от съществителни, глаголи, прилагателни или предложни фрази, поддържането на паралелна структура подобрява цялостното качество на вашето писане.
Помислете за следния пример:
Грешен паралелизъм: „Тя се радва на туризъм, плуване и каране на велосипеди.“ (Смесена структура с герундий, инфинитив и инфинитив.) Успешен паралелизъм: „Тя се радва на туризъм, плуване и каране на велосипеди.“ (Постоянна употреба на герундии.)
В този случай грешният паралелизъм е резултат от непоследователното използване на глаголни форми в списъка. Ревизираната версия поддържа паралелна структура, като използва герундии (формата -ing) за всички дейности, което води до по-сплотено изречение.
Какво е паралелизъм в литературата?
Паралелизмът е инструмент, който писателите използват, за да направят писането си по-ефективно. Не става въпрос само за това как се изграждат изреченията; това също е начин да създадете акцент и да подчертаете идеи. Един от начините, по които писателите използват паралелизъм, е чрез техника, наречена „анафора“, при която те повтарят дума или група от думи в началото на последователни клаузи.
Паралелизмът може да надхвърли повторението. Може също да се използва за демонстриране на контрастни идеи, като ги поставите една до друга в изречение. Известен пример за това е изявлението на Нийл Армстронг, когато за първи път стъпи на Луната: „Това е една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството.“ Тук паралелната структура подчертава малката стъпка, направена от индивид (човек) в контраст с монументалния скок, направен за цялото човечество (човечеството).
Казано по-просто, паралелизмът помага на писателите да създадат ритмичен и балансиран поток в своето писане. Добавя нотка стил и привлича вниманието към конкретни точки, правейки посланието по-въздействащо. Така че следващия път, когато прочетете нещо и забележите повтарящи се думи или идеи, представени една до друга, вероятно ще се натъкнете на литературния прием на паралелизма в действие.
Също прочетено: Какво е непряка характеристика и примери?
Защо писателите използват паралелизъм в своето писане?
Писателите използват паралелизъм, заедно с други литературни инструменти като асонанс и алитерация, за да направят писането си гладко и ритмично. Паралелизмът е любим сред ораторите, като прави структурите на изреченията по-прости и им помага да завладеят аудиторията за продължителни периоди. Това позволява на говорещите да предадат посланието си с лесни за разбиране термини, задържайки вниманието на слушателите.
Паралелизмът също е удобен, когато авторът има за цел да подчертае връзките между две или повече идеи. Улеснява създаването на сравнения или контрасти между различни неща, като подобрява яснотата и въздействието на посланието на писателя. По същество целта на използването на паралелизъм е да се подобри цялостният поток, ритъм и яснота на писмената или устната дума.
Примери за паралелизъм
Паралелната структура е общ езиков инструмент, който се среща в ежедневните изрази, поговорки, речи и литература. Ето няколко примера:
Запомнящи се речи и техният паралелизъм
Великите оратори през цялата история са използвали паралелни структури, за да направят своите речи въздействащи и запомнящи се. Един забележителен пример е Адресът на Ейбрахам Линкълн в Гетисбърг, където той използва епистрофа във фразата „управление на хората, от хората, за хората“. Емблематичната реч на Мартин Лутър Кинг „I Have a Dream“ включваше паралелизъм с повтарящи се фрази в началото на изреченията, създавайки въздействаща епистрофа. президент Встъпителната реч на Джон Ф. Кенеди през 1961 г демонстрира поразителен контраст в паралелната структура: „Не питайте какво вашата страна може да направи за вас; попитайте какво можете да направите за вашата страна.
Дори отвъд политиката, историческото изявление на Нийл Армстронг за кацане на Луната, „Това е една малка стъпка за човека, един огромен скок за човечеството“, е пример за паралелизъм, подчертавайки значимостта на момента и колективното постижение.
Паралелизъм във филма
В киното паралелизмът служи като мощен визуален и наративен инструмент. „Началото“ на Кристофър Нолан умело използва напречно пресичане, за да изобрази едновременни действия на различни нива на сънища. Паралелният монтаж, както се вижда в „Мълчанието на агнетата“ и „Беглецът“, може умишлено да подведе публиката, добавяйки напрежение и изненада към сюжета.
Като сценарист използването на паралелни структури не се ограничава до визуални техники. В историята на Батман неговата борба срещу престъпността е успоредна с виктимизацията на родителите му, добавяйки дълбочина и резонанс към разказа. “Star Wars: Отмъщението на ситите” и телевизионни предавания като „Изгубени” и „Къща” включват паралелизъм в развитието на сюжета, подобрявайки цялостното изживяване при разказване на истории.
Литературен паралелизъм
Паралелната структура е мощен литературен метод и примерите изобилстват в известни литературни произведения. Известната реплика на Александър Поуп, „Да се греши е човешко, да се прощава, е божествено“, демонстрира паралелизъм чрез пропускане на повторението на глагола във втората клауза. „Приказка за два града“ на Чарлз Дикенс започва с паралелна структура, която противопоставя две противоположни ситуации, като ефективно задава тона на разказа.
В пиесата на Уилям Шекспир за Юлий Цезар героят Брут оправдава действията си в паралелна структура, рационализирайки чертите на Цезар и решението му да го убие. „Пигмалион“ на Джордж Бърнард Шоу включва паралелизъм с обърната формулировка, за да подчертае избор, илюстрирайки въздействието на паралелната структура при предаването на сложни идеи.
Как да подобрите писането си с паралелни структури
Използването на паралелизъм във вашето писане може да го направи по-ясно и по-сбито. Паралелните структури помагат, като съкращават изреченията и ги правят по-лесни за четене. Когато балансирате изреченията си, създавате чувство на хармония и удовлетворение, подчертавайки приликите или контрастите между две неща. Паралелизмът ви позволява да играете с ритъма на вашите изречения.
В писането на сценарий паралелизмът не е само ритъм; може също така да подобри темпото на вашия скрипт. Можете да изрязвате бързо и бавно действие, за да създадете динамични сцени. Свързването на детайлите по паралелен начин ги кара да се открояват, придавайки на историята ви логичен поток и структура. Независимо дали искате да подчертаете приликите или контрастите, паралелизмът е ценен инструмент за подобряване на вашето писане и за по-ангажиращо.
Оставете коментар