В разказите и филмите гримираните хора, както в книгите или филмите, се държат като истински хора със свои индивидуалности. Когато пишете, споделяте тези черти с читателите по два начина: като директно казвате какъв е даден герой или като го показвате в начина, по който действа, говори и мисли. Вторият начин, наречен индиректно характеризиране, е по-сложен, но може да направи писането ви по-интересно.
Директното характеризиране е просто – просто кажете на читателя за качествата на героя. От друга страна, косвеното характеризиране е малко по-фантастично. Вместо директно да заявите черта, вие я разкривате чрез това, което героят прави, казва и мисли. Това е като пъзел, в който читателят сам открива чертите на героя.
Разбирането на непрякото характеризиране може да бъде малко трудно в началото, но добавя дълбочина към вашето писане. Определението по-долу обяснява разликата между пряко и непряко характеризиране. Освен това дава примери и съвети как да използвате тази техника в собственото си писане.
Какво е непряка характеристика?
Когато пишете филм, разказ или книга, вие измисляте герои – някои са добри, други са лоши. Важно е да покажете тези герои, като говорите за това как изглеждат, какво мислят, как се държат и какво казват в главите си. Тези неща помагат на читателите да разберат и харесват или не харесват тези герои. Това показване на знаци се нарича характеризиране и има два вида:
- Директно характеризиране: Това е, когато просто казвате неща за героя. Като: „Той не беше много харесван, защото беше изключително неморален човек.“
- Непряка характеристика: Това е, когато показвате неща, които героят прави и оставяте читателите да ги разберат. Например, „Всяка сутрин, докато се разхождаше из блока, хората заобикаляха пътя му, тъй като той имаше навика да мърмори под носа си и да гледа минувачите в очите.“
Вторият пример не казва, че човекът е неприятен; показва, че човек прави неприятни неща. Непрякото характеризиране е по-подъл и по-интересен. Дори ако читателят не харесва героя, той може да е любопитен да научи повече.
Непрякото характеризиране работи чрез даване на намеци. Като писател вие описвате как изглежда даден герой, какво мисли или какво прави, а читателят разбира какъв човек е той. Например:
- Героят рита куче: Читателят може да помисли, че този човек е подъл, лош или зъл.
- Героят спасява котка: Читателят може да помисли, че този човек е мил, добросърдечен или героичен.
И в двата случая написаното не казва директно на читателя за героя. Вместо това кара читателя да гадае, като показва действията на героя и какво мислим за тези действия. Ето как индиректното характеризиране помага да се разкаже история, без да се раздава твърде много.
Също прочетено: 10 най-добри монолога за прослушване за актьори
Пряко и косвено характеризиране с прости думи
Прякото и непрякото характеризиране са два различни начина, по които писателите разкриват информация за героите в една история. Директното характеризиране включва ясни изявления, направени от писателя относно мислите, чувствата или мотивацията на героя. Този подход може да изглежда така, сякаш писателят говори директно с читателя. За разлика от това, косвеното характеризиране разчита на изводите на читателя, извлечени от действията, мислите, външния вид, речта и взаимодействията на героя с другите.
Повечето писатели използват комбинация от пряко и непряко характеризиране за различни ефекти. Директното характеризиране изрично разказва на читателя за герой, например чрез разказвач, друг герой или самите герои. Например заявяването: „Тя беше добре изглеждаща, с дълга, руса, развяваща се коса“ е форма на пряка характеристика.
От друга страна, непрякото характеризиране включва показване, а не разказване. Читателят формира впечатления за герой чрез тяхното поведение, мисли, физически външен вид, реч и взаимодействия. Илюстрация на непряка характеристика може да бъде разбирането на природата на героя чрез наблюдение на неговите действия, като спасяване на котка или ритане на куче. И двата метода допринасят за създаването на добре закръглени и ангажиращи герои в една история.
Примери за непряка характеристика в писмена форма
Авторите използват различни техники, за да разкрият чертите на героя в дадена история. Един често срещан метод е индиректното характеризиране, при което детайлите за герой се предават фино чрез реч, мисли, действия, взаимодействия и физически описания. По-долу са дадени примери, които показват как авторите използват непряка характеристика, за да съживят героите.
1. Атикус в „Да убиеш присмехулник” от Харпър Лий
В романа на Харпър Лий Атикус споделя прозрения със Скаут за предстоящ процес, изразявайки ангажимента си да отстоява своите вярвания. Чрез този диалог читателите получават разбиране за моралния компас на Атикус, вярванията и ценностите, които той иска да предаде. Думите му отразяват неговата решителност:
„Скаут, всеки адвокат получава дело, което го засяга лично. Този е мой. Може да чуете грозни приказки, но дръжте главата си високо и стиснете юмруците си. Каквото и да казва някой, не им позволявайте да вземат козата ви.
2. Скрудж в „A Christmas Carol” от Чарлз Дикенс
Чарлз Дикенс използва както преки, така и косвени характеристики, за да нарисува ярка картина на Скрудж. Чрез действията на Скрудж, като крещенето на племенника си и малтретирането на другите, Дикенс индиректно разкрива своята скъперничество и презрение към Коледа. Собствените думи на Скрудж подчертават отвращението му:
„Лошо извинение да бъркаш в джоба на човек на всеки двадесет и пети декември!“
В пряка характеристика Дикенс затвърждава негативното възприятие:
„Стискащ, дърпащ, хващащ, стържещ, стискащ, алчен, стар грешник! Твърд и остър като кремък, таен, самостоятелен и самотен като стрида.
3. Joad в „Гроздовете на гнева” от Джон Стайнбек
Джон Стайнбек използва непряка характеристика, за да опише Джоад като груб работник. Подробности за външния вид, маниерите и навиците на Джоад, като миризмата на уиски и тютюн, дават представа за живота и отношението му. Стайнбек създава образ на Джоад чрез фини описания:
„Джоад отпи бързо от бутилката. Той издърпа последния дим от разпуканата си цигара и след това с мазолести палец и показалец смачка нажежения край. Той разтри дупето на каша и го пусна през прозореца, оставяйки бризът да го изсмуче от пръстите му.
Също прочетено: Какво е фолио символ? Определение и примери
Как да овладеем индиректното характеризиране в писмена форма
Използването на непряка характеристика във вашето писане може лесно да се разбере с подхода „Покажи, не казвай“. За да си припомните петте типа косвени характеристики, демонстрирани във Великия Гетсби на Фицджералд, запомнете съкращението КРАДЕ: реч, мисли на героя, тяхното въздействие върху другите, действия и външен вид.
Директната характеристика е ясна и кратка, като кратко резюме. Мислете за това като за основа, която ви позволява по-късно да добавяте подробности чрез изводи. Колкото по-малко характеризирате директно, толкова по-въздействащи стават тези случаи.
Разчитането единствено на директна характеристика води до плоски герои, изобразяващи индивидите като чисто добри или лоши. Истинските хора обаче съществуват в нюанси на сивото. Непрякото характеризиране въвежда тази сложност. За да избягвате едноизмерните герои, поддържайте работен лист с профил на героите, отбелязвайки както физическите, така и личностните черти. Предизвикайте себе си, като поставите герои в различни сценарии и предвидите поведението им с помощта на това ръководство.
Непряката характеристика е фина, разкрива черти на характера чрез конкретни действия, позволявайки на читателите да направят изводи за личностите. Чрез реч, мисли, ефект, действия и външен вид (STEAL), тези случаи създават детайлно изображение на героите във вашия разказ.
Характеристика чрез реч
В този раздел изследваме как героите във „Великият Гетсби“ разкриват личността си чрез думите си. Оптимистичната перспектива, мотивацията и решителността на Гетсби блестят, когато той възкликва: „Не може ли да се повтори миналото? Защо, разбира се, че можете!“ Този цитат отразява неговата почти всемогъща илюзия за величие.
Характеризиране чрез мислите на героя
Мислите на героя предлагат интимна представа за неговия вътрешен свят, споделяйки чувства, нагласи, мнения и разбиране. В романа Ник, разказвачът, наблюдава поведението на Гетсби и разсъждава: „Той нито веднъж не беше престанал да гледа Дейзи и мисля, че преоцени всичко в къщата си според степента на реакция, която предизвика от нейните много обичани очи. ” Този умствен коментар не само дава представа за мотивите на Гетсби, но и го хуманизира в очите на Ник.
Характеризиране чрез взаимодействие
Изследването на това как героите възприемат или взаимодействат помежду си предоставя на читателите възможността да се съгласят или не въз основа на своите разсъждения. Чувствата на Ник за манипулация от Дейзи създават ефект на недоверие, неприязън и емоционално дистанциране, както той отбелязва: „В момента, в който гласът й прекъсна, преставайки да привлича вниманието ми, моето убеждение, почувствах основната неискреност на казаното от нея.“
Характеризиране чрез действие
Действията често говорят по-силно от думите и този тип характеризиране е много ефективен. Например, нервността и желанието на Гетсби да впечатли Дейзи са очевидни, когато „в два часа пристигна оранжерия от Гетсби с безброй съдове, които да я поберат“. Хиперболата на „оранжерията” подчертава прекомерните усилия, които Гетсби полага, за да впечатли, разкривайки неговото тревожно състояние.
Характеризиране чрез външен вид
Физическите описания могат директно да разкрият чертите на героя, но непрякото характеризиране предполага черти, които читателите могат да направят извод. Описанието на Том във „Великият Гетсби“ използва и двата подхода: „Две блестящи арогантни очи бяха установили господство над лицето му и му придадоха вид на винаги навеждащ се агресивно напред.“ Тази смесица от преки и косвени характеристики рисува ярка картина на личността на Том, подчертавайки неговото физическо господство и арогантност.
Също прочетено: Какво представлява арт отделът и какво прави?
Какви са техниките за косвена характеристика?
Постигането на баланс между пряка и непряка характеристика е от решаващо значение при писането. Използвайте следните методи, за да изобразите умело героите си:
- Първоначално бъдете откровени: Осигурете пряка информация за важни черти на характера отрано. По-късно разгънете и разработете индиректно тези подробности.
- Нека историята се разгърне: Включете непреки примери за черти на характера, които безпроблемно се вписват в разказа. Избягвайте принудителни ретроспекции и вместо това разкривайте личността на героя си постепенно, докато сюжетът се развива.
- Действие и реакция: Независимо от тяхната роля – злодей, герой или второстепенен герой – всеки герой има свои собствени мотивации във всяка сцена. Позволете на читателите да изведат своите емоции, мисли и нагласи чрез своите действия и реакции.
- Целта на директното характеризиране: Използвайте пестеливо директното характеризиране за кратки резюмета, напомняния или за подобряване на гласа на разказа. Поддържайте го въздействащо и целенасочено.
- Влияние на разказващия глас: Вкарайте личността на разказвача в разказа. Независимо дали сте активен участник или наблюдател, оставете наративния глас да допринесе за характеризирането на личностите.
- Ефективен диалог: Използвайте взаимодействието на героите чрез диалог като ефективно средство за предаване на информация, включително ключови подробности за героите.
Оставете коментар