Образованието се променя и с него идват нови идеи за това как учениците учат. Една такава идея е конструктивизмът (теория на конструктивизма), подход на преподаване, който има за цел да помогне на учениците да разберат различни концепции.
И така, какво точно е конструктивизмът? Това е начин на преподаване, който се фокусира върху учениците, които активно изграждат своето разбиране за света. Това е теорията което гласи, че учащите конструират знания вместо да приема информация.
Тази статия разбива конструктивизма, обяснявайки какво представлява той, защо има значение, включените етапи на обучение, ключовите компоненти и предимствата, които предлага.
Казано с прости думи, конструктивизмът е свързан с учениците, които правят нещо повече от просто запаметяване на факти. Вместо това те активно създават своите знания, като се ангажират с материала. Представете си това като изграждане на умствена структура от знания, тухла по тухла, за разлика от простото получаване на информация.
Значението на конструктивизма се крие в способността му да прави ученето по-смислено. Когато учениците участват активно в учебния процес, те са по-склонни да запомнят и разберат информацията. Това е като да се научите да карате колело – запомняте по-добре, като действително въртите педалите и балансирате, вместо просто да четете за това.
Етапите на обучение в конструктивизма включват различни стъпки, като се започне от първоначалната среща с нова информация до последния етап на овладяване на концепцията. Всяка стъпка допринася за цялостното изграждане на знания в съзнанието на ученика.
Основните елементи на конструктивизма включват дейности, които насърчават изследването, сътрудничеството и практическите преживявания. Тези елементи имат за цел да осигурят богата учебна среда, в която учениците могат да участват активно и да осмислят това, което учат.
Ползите от конструктивизма са многобройни. Насърчава критичното мислене, уменията за решаване на проблеми и по-задълбочено разбиране на темите. Учениците стават по-независими обучаеми, подготвени да прилагат знанията си в ситуации от реалния живот.
Като цяло конструктивизмът е динамичен подход, който превръща образованието в интерактивно и увлекателно пътуване, което позволява на учениците да изграждат знанията си активно.
Теорията на конструктивизма и нейното значение
Конструктивизмът е теория, която предполага, че учащите не просто усвояват информация; вместо това те активно изграждат знанията си. Централната концепция е, че вашият опит оформя знанията, които създавате като обучаем.
Като разсъждавате върху тези преживявания и интегрирате нови идеи в съществуващите знания, вие подобрявате разбирането си.
В конструктивисткия подход се използват интерактивни методи на преподаване като дискусии, за да се създаде учебна среда, в която обучаемите активно се ангажират един с друг. Теорията не насърчава запомнянето наизуст, като вместо това набляга на разбирането.
Значението на конструктивизма се крие в способността му да даде възможност на учащите да прилагат и подобряват мисловните си умения, като например решаване на проблеми, за прехвърляне на знания в нови ситуации. Тази теория не само подобрява способностите за решаване на проблеми, но също така насърчава личностното израстване и социалната интеграция чрез придобиване на нов опит.
Например, участието в дискусионни групи улеснява ученето от връстници или инструктори, като насърчава активното ангажиране. Този подход е в контраст с пасивно обучение, където се усвояват нови знания, без да се генерират нови идеи.
Разбиране на различни конструктивистки теории в образованието
В образованието четири основни вида конструктивистки теории обясняват как хората учат и придобиват знания.
Тривиален или когнитивен конструктивизъм е фундаментален тип, който полага основите на други конструктивистки идеи. Това предполага, че обучаемите изграждат знания чрез тълкуване на лични преживявания, използвайки умствените си умения. Ученето е активен процес, при който хората интегрират нова информация с това, което вече знаят. Например ученик, който разбира умножението, може да приложи това разбиране към изчисляване на проценти.
Радикален конструктивизъм подчертава, че знанията от учебниците може да не са толкова значими, колкото изграждането на знания чрез личен опит. Този тип конструктивизъм предполага, че предишните знания са от решаващо значение за разбирането на новата информация, подчертавайки дълбоката връзка между индивидуалността на обучаемите и техните учебен процес.
Социален конструктивизъм се върти около идеята, че връстниците и хората от обкръжението значително влияят върху учебния процес. Това означава, че взаимодействията с връстници, семейство, учители и администратори пряко влияят върху дейностите на човека в учебния контекст и се простират отвъд формалното образование в различни житейски преживявания.
Културен конструктивизъм постулира, че мненията на обучаемите са повлияни от културата и традициите на тяхната среда. Тази теория предполага, че разбирането на човек културна среда помага да се идентифицират факторите, оформящи техните мнения и гледни точки.
Теорията на конструктивизма за ученето в 5 прости етапа
Обучението чрез конструктивистката теория включва пет ключови етапа, които помагат на учащите да схванат концепцията стъпка по стъпка:
В първия етап, наречен „Ангажиране“, учителят се опитва да разбере какво вече знае обучаемият и идентифицира всички пропуски в знанията му.
Преминавайки към етапа „Изследване“, учениците активно се гмуркат в новата концепция чрез различни учебни преживявания. Те могат да обсъждат с връстниците си и да правят наблюдения, за да разберат по-добре.
Етапът „Обяснение“ е мястото, където преподавателите помагат на обучаемите при свързването на новата информация и отговарят на всички въпроси за по-голяма яснота.
В етапа „разработване“ учениците прилагат наученото, което им позволява да придобият по-задълбочено разбиране на концепцията.
И накрая, в етапа „Оценяване“, учителите оценяват учениците за да видите дали разбират основните понятия.
Тези пет етапа са от решаващо значение в конструктивизма, защото насърчават съвместното и активно учене. Като работят заедно, учениците могат ефективно да решават проблеми и да разбират нови концепции.
5 основни елемента на конструктивизма
Конструктивизмът, теория за това как хората учат, има пет важни аспекта, които влияят на нейното приложение към учениците.
Първо, той се върти около идеята, че знанието е конструирано. С по-прости думи това означава, че това, което знаем, е изградено върху това, което вече знаем.
Второ, ученето се описва като активен процес. Това означава, че обучаемите не са пасивни получатели на информация, а активно се ангажират със своите връстници или преподаватели чрез интерактивни методи, като участие в дискусии.
Индивидите се учат, докато вървят. Всяка придобита концепция допринася за тяхното разбиране, допринасяйки за по-доброто разбиране на следващите идеи.
Ученето се счита за социална дейност. Това означава, че хората придобиват знания не само чрез самообучение, но и чрез взаимодействие с други, било то връстници, преподаватели или членове на семейството.
Ученето е контекстуално. Учениците възприемат нова информация, като я свързват с това, което вече разбират и вярват, подчертавайки важността на свързването на новите знания със съществуващите рамки.
Освен това знанието се разглежда като личен аспект. Тъй като всеки притежава уникален опит и предварителни познания, процесът на обучение варира от човек на човек.
И накрая, мотивацията играе решаваща роля в ученето. Ако на учащите липсва мотивация, за тях става предизвикателство да се докоснат до предишния си опит и да установят връзки с нова информация. Мотивацията е движещата сила, която подобрява учебния опит и насърчава прилагане на придобитите знания.
Предимства на конструктивизма
Конструктивизмът, теория за ученето, идва с няколко предимства, които допринасят за по-ангажиращо и ефективно образователно изживяване. Едно от основните предимства е удоволствието, което носи в процеса на обучение. За разлика от традиционните методи, при които учениците пасивно получават информация, конструктивизмът позволява на обучаемите да използват собствения си опит, за да осмислят новите знания.
Друго значително предимство е развитието на умения за решаване на проблеми и социални умения. Чрез взаимодействие с преподаватели, връстници или членове на семейството, учащите се включват в смислени дейности, които подобряват способността им да решават проблеми и да се ориентират в социални ситуации.
Притежаването на ученето е основен аспект на конструктивизма. Учениците поемат отговорността за своето обучение, тъй като то се основава на техните въпроси и наблюдения. Този персонализиран подход не само прави ученето по-смислено, но също така увеличава вероятността за запазване и прилагане на знания в ситуации от реалния живот.
Конструктивизмът също предизвиква любопитство сред учениците, като свързва учебните дейности с контекста на реалния свят. Тази връзка ги насърчава да поставят под въпрос и да оспорват съществуващата информация, насърчавайки по-задълбочено разбиране на темата.
И накрая, конструктивизмът насърчава разнообразието в ученето. Като позволява на учениците да черпят от собствения си опит и културен произход, това създава по-приобщаваща и динамична образователна среда. Това не само зачита индивидуалността на обучаемите, но и обогатява цялостното учебно преживяване.
Заключение
Конструктивизмът е жизненоважна теория, която прави ученето забавно за учениците. Всичко е свързано с включването в ученето, което го прави интересно. Когато учениците участват активно, те започват да мислят критично. Това означава, че те се научават как да решават проблеми, което е супер полезно в реалния свят.
За разлика от простото седене и слушане, конструктивизмът позволява на учениците да използват това, което вече знаят, за да научат нови неща. Това е като надграждане върху това, което са преживели преди. Този начин на учене е от решаващо значение, защото насърчава креативността, анализа и оценката. Превръща цялото учебно изживяване в нещо готино и завладяващо.
Оставете коментар