В историите има нещо, наречено гледна точка от трето лице. Това е като да гледате филм с камера, която се движи, за да покаже различни герои и части от историята. Разказвачът в този тип истории може или да знае всичко за всеки, включително техните мисли и чувства (като четец на мисли), или може да се съсредоточи само върху един герой, или да знае само какво казват и правят определени герои.
Представете си, че четете книга или слушате история и вместо да сте в главата на един герой, виждате и знаете какво се случва с различни хора. Разказвачът може да бъде като разказвач, който знае всичко, или някой, който знае само откъслечно. Това е като да имате специален изглед, който ви позволява да изследвате историята от различни ъгли. Така че, от гледна точка на трето лице, разказвачът може или да разкрие всички тайни, или да запази някои неща скрити, давайки на читателите уникален начин да преживеят приказката.
Какво е гледна точка от трето лице?
Гледната точка от трето лице е, когато разказвачът не е част от историята и не говори директно с читателя. Вместо това те използват имена и думи като „той“ или „тя“, за да опишат какво правят героите.
Например в разказ за Ела: „Ела тихо се изруга. Ако беше планирала по-добре, сега нещата можеха да са различни. Но тя отново не се довери на инстинктите си. „Кога ще се науча?“, промърмори тя на себе си.
Когато използва гледна точка от трето лице, писателят може да се фокусира върху един герой, да превключва между герои или да даде цялостна перспектива. Всезнаещият разказвач знае мислите на всеки, ограниченото трето лице се фокусира върху един герой, а обектът от трето лице просто разказва събитията, без да показва мисли. Гледната точка от трето лице може да промени колко точно историята следва героите и писателят може да я коригира. Обикновено се използва в художествената литература, но работи и за нехудожествена литература.
Какво представлява стилът на писане от трето лице?
Когато авторите използват гледна точка от трето лице в писмен вид, те разказват история за героите, като споменават имената им или използват местоимения като „той“, „тя“ и „те“. Тази перспектива е един от трите често срещани стила на писане, като другите са първо лице и второ лице.
При подхода от трето лице авторът остава извън историята, действайки като наблюдател, който разказва събития, включващи героите. Тази техника позволява по-широк обхват на разказа и предлага прозрения за мислите и преживяванията на множество герои. За разлика от това, първо лице включва разказвача да говори от собствената си гледна точка, използвайки местоимения като „аз“ и „ние“, докато второ лице директно се обръща към читателя с „ти“. Всяка перспектива предоставя различен начин за предаване на истории, влияейки на връзката на читателя с разказа.
Различни видове гледна точка от трето лице
Когато става въпрос за писане на история, има три основни начина за подход към гледната точка от трето лице. Нека обсъдим всеки от тях и да открием как оформят разказа.
1. Всезнаеща гледна точка от трето лице
При разказването на истории всезнаещата гледна точка от трето лице означава, че разказвачът знае всичко за историята и нейните герои. Този разказвач има способността да влезе в съзнанието на всеки, да се движи свободно във времето и да споделя собствените си мнения и наблюдения, заедно с тези на героите.
Класически пример за този наративен стил е Гордостта и предразсъдъците на Джейн Остин. В този роман всезнаещата перспектива от трето лице предоставя на читателите пълна представа за главния герой Елизабет и хората от нейния кръг. Този подход на разказване обогатява разказа, като предлага цялостно разбиране на мислите, чувствата и разгръщащите се събития на героите, създавайки по-завладяващо изживяване при четене.
2. Ограничена всезнаеща гледна точка от трето лице
При разказването на истории ограничената всезнаеща гледна точка от трето лице, често наричана „близко трето“, възниква, когато авторът следва отблизо един герой, докато използва перспективата от трето лице. По време на романа разказвачът може да поддържа този фокус върху един герой или да превключва между различни герои в различни глави или раздели. Този подход дава възможност на автора да контролира гледната точка на читателя, селективно разкривайки информация, за да изгради интерес и да подобри напрежението.
Ограничавайки гледната точка, авторът стратегически управлява потока от информация, създавайки динамичен разказ, който завладява читателите и ги държи в нетърпеливо очакване на разгръщащата се история.
3. Обективна гледна точка от трето лице
В обективната гледна точка от трето лице разказвачът остава неутрален, без да знае мислите или чувствата на героите. Разказът е представен в наблюдателен тон, създавайки воайорско изживяване за читателя. Ърнест Хемингуей използва този подход в „Хълмове като бели слонове”, където неидентифициран разказвач споделя диалога между двойка, чакаща влак в Испания.
Тази техника на разказване кара читателите да се чувстват като подслушвачи, наблюдаващи сцената, без да вникват във вътрешните мисли и емоции на героите. Изборът на тази гледна точка дава възможност за дистанциран и безпристрастен разказ, позволяващ на читателите да направят свои изводи от думите и действията на героите.
Предимства на гледна точка от трето лице при писане
Писането в трето лице е популярна и ефективна наративна техника. Този подход предоставя уникални предимства, които допринасят за стабилно развитие на персонажа, гъвкавост на разказа и създаване на авторитетен и надежден разказвач. Ето три убедителни причини, поради които трябва да обмислите възприемането на гледна точка от трето лице в разказа си.
1. Богато развитие на характера:
Гледната точка от трето лице предлага по-широк обхват на разказа в сравнение с перспективите от първо и второ лице. Тази широка гледна точка позволява светлината на прожекторите да свети върху множество герои, позволявайки 360-градусов изглед на сюжета. Всеки герой допринася с уникална информация, създавайки гоблен от гледни точки, който изплита богат и сложен разказ.
Вниквайки в мислите, чувствата и преживяванията на различни герои, писателят може да създаде по-ярък и многоизмерен портрет на героите на историята. Това стабилно развитие на героя не само подобрява цялостния разказ, но също така предоставя на читателите по-задълбочено разбиране на мотивацията и действията на героя.
2. Гъвкавост на разказа:
Гледната точка на трето лице осигурява несравнима гъвкавост на разказа. Сценаристите могат да преминават през различни места, да превключват между историите на героите и да представят цялостен поглед върху измисления свят. Тази гъвкавост се простира от пълно всезнание до ограничена или близка перспектива от трето лице. В последния стил писателите могат да потопят читателите във вътрешните мисли и емоции на героя, осигурявайки интимно изживяване на разгръщащите се сцени.
Способността за безпроблемно превключване на гледни точки добавя динамични слоеве към разказа, поддържайки читателите ангажирани и инвестирани в историята. Независимо дали възприема панорамен изглед или приближава конкретни герои, третото лице предлага гъвкаво платно за разказвачи, за да рисуват своите литературни шедьоври.
3. Авторитетен и надежден разказ:
Писането в трето лице поставя разказвача над разгръщащото се действие, предлагайки гледка на историята от птичи поглед. Тази издигната перспектива, съчетана със знанието на разказвача за мислите на поне един герой, придава авторитетен и надежден глас на разказа. Независимо дали използва всезнаеща гледна точка или ограничена перспектива от трето лице, разказвачът се превръща в надежден водач за читателите.
Откъсването на разказвача от борбите и триумфите на героите добавя слой обективност, вдъхвайки увереност в разказа. Авторитетният глас на разказвача от трето лице повишава цялостната достоверност на разказа, тъй като разказвачът остава необременен от лични залози в развиващите се събития.
Как да пишете от гледна точка от трето лице: Ръководство за начинаещи
Писането на история в трето лице може да изглежда лесно, но това е повече от просто отчитане на събития. Тези съвети ще ви насочат да извлечете максимума от своя разказ от трето лице:
1. Изберете подхода от трето лице, който отговаря на вашата история.
Когато започнете да пишете, помислете коя гледна точка от трето лице – всезнаеща, ограничена или обективна – ще разкаже най-ефективно пътуването на вашия герой. Всяка перспектива има своите предимства и изборът зависи от жанра на вашата история.
Помислете как авторът Дан Браун използва близък разказ от трето лице, за да донесе богатство на своите злодеи, хуманизирайки ги, като разкрие най-съкровените им мисли. Тази техника добавя дълбочина към героите и може да бъде от полза, особено в жанрове, където разбирането на героите на лично ниво е от решаващо значение. Така че, когато се впуснете в своето разказващо пътуване, внимателно изберете перспективата от трето лице, която е в съответствие със същността на вашия разказ.
2. Съсредоточете се върху високите залози, когато избирате вашите герои
Изберете разумно главния си герой за всяка глава или сцена, като следвате хора, изправени пред значителни предизвикателства. Изберете героя с най-голям риск или най-много за откриване. Човекът, който се сблъсква с най-високи залози в конкретна сцена, трябва да бъде основният ви фокус, тъй като неговите мисли и реакции внасят най-голямо напрежение в разказа.
Като алтернатива, избирането на героя с най-много за учене може да бъде също толкова ефективен избор. Като центрирате разказа си около герои с повишени залози, вие гарантирате, че историята остава ангажираща и читателите остават инвестирани в резултата от сюжета.
3. Разкривайте само информацията, която вашият герой знае
Когато създавате историята си, разкривайте само информацията, която вашият герой знае. Гледната точка е от решаващо значение при разработването на героите, тъй като ви позволява да изобразите света през техните очи, разкривайки мисли и емоции на читателите. Важно е обаче да осъзнаете ограниченията на вашите герои.
Редовно преглеждайте написаното от вас, за да идентифицирате всякакви грешки при предоставянето на информация или мнения на героите, които те реално не биха притежавали. Тази практика гарантира последователност и подобрява автентичността на преживяванията на вашите герои. Като държите наясно с гледните точки на вашите герои, вие създавате по-завладяващ и правдоподобен разказ за вашите читатели.
4. Поддържайте единна наративна перспектива
Осигурете последователност в разказването на истории. Въпреки че включването на различни подсюжети от различни гледни точки е приемливо, поддържайте постоянен подход. Ако разказвате от гледната точка на главния герой, избягвайте внезапните смени към гледната точка на друг герой в рамките на една сцена. Такива промени могат да нарушат потока и да създадат объркване за вашите читатели.
Придържайте се към последователна наративна перспектива, за да осигурите гладко и приятно четене. Тази съгласуваност помага на читателите да останат ангажирани с историята, без да се разсейват от внезапни промени в гледната точка. Поддържайте стила на разказване стабилен, за да подобрите цялостната съгласуваност на вашия роман и да го направите по-достъпен за вашата аудитория.
Гледна точка от трето срещу първо и второ лице
Гледната точка от трето лице се отличава от другите наративни стилове поради специфичната си употреба на местоимения. За разлика от първото и второто лице, където „аз“ и „ти“ заемат централно място, третото лице използва „той“ или „тя“. Нека разгледаме проста разбивка на техните различия:
Гледна точка от първо лице:
В тази перспектива разказвачът е герой в историята, често главният герой. Те използват „аз“, за да разкажат събитията от собствената си гледна точка, изразявайки лични мнения, емоции и знания.
Въпреки че тази гледна точка може да бъде ограничена и предубедена, съществуват изключения. Понякога разказът може да превключва между няколко героя. Пример за това се намира в „Великият Гетсби“ на Ф. Скот Фицджералд където Ник Карауей разказва, докато историята се върти около Джей Гетсби и Дейзи.
Гледна точка от второ лице:
Уникален и по-рядко срещан стил, второто лице включва отделен разказвач, който се обръща към герой, обикновено главния герой, използвайки „ти“. Този подход потапя читателите, карайки ги да се чувстват така, сякаш преживяват събитията от първа ръка през гледната точка на главния герой.
Разказвачът може да притежава всезнаещи или ограничени познания, което води до интригуващо, понякога двусмислено изобразяване на главния герой.
Оставете коментар