Поетите използват много рими в стихотворенията си, като рими в редовете, почти рими, подобни рими и точни рими. Те измислят различни начини да накарат думите да звучат еднакво. Един от начините да направят това е като следват модел, при който определени звуци се повтарят в края на редовете. Този модел от звуци се нарича схема на рима.
Има куп видове рими: някои рими звучат доста сходно, докато други са абсолютно еднакви. Поетите са креативни с гласни или съгласни, които съвпадат в края на редовете. Това е като да създадете таен код от подобни звуци, които карат едно стихотворение да се чувства свързано и музикално. Например, ако един ред завършва с дума, която звучи като „котка“, следващият ред може да завършва с дума, която звучи като „прилеп“.
Схемите за рими са като чертежи, които показват кои редове в едно стихотворение трябва да имат съвпадащи звуци. Те помагат на поетите да организират думите си и да придадат ритъм на стихотворението. Това е като пътна карта, насочваща звуците на думите в едно стихотворение, което го прави закачливо и забавно за четене на глас.
Какво представляват римните схеми в поезията
В поезията схемата на рими е като музикална мелодия, която се повтаря в края на редове или строфи. Това е модел от звуци, които поетите използват, за да създадат ритъм и мелодия в своите стихове. Тези схеми могат да варират, преминавайки от ред на ред или строфа на строфа, или могат да останат постоянни през цялото стихотворение.
Схемите на рими обикновено се срещат във формални стихове, които се придържат към строг метър – специфичен модел от ударени и неударени срички, който поддържа стихотворението да тече гладко. Тези схеми са представени с букви от азбуката, като всяка буква означава определен звуков модел. Например, ако едно стихотворение следва схема за рими ABAB, това означава, че първият и третият ред се римуват (обозначени с „A“), а вторият и четвъртият ред се римуват (обозначени с „B“).
Този модел от букви ни помага да визуализираме как звуците се свързват в стихотворението. Това е като таен код, който разкрива кои редове споделят подобни звуци. Разбирането на схемите за рими може да задълбочи оценката ни за музикалността и структурата в поезията, което ни позволява да отключим красотата, вплетена в нейните стихове.
Също прочетено: 85 примера за сравнения
8 римни схеми в поезията
Не винаги е необходимо стихотворенията да се придържат към едни и същи правила за римуване. Има много начини да създадете модели, като използвате различни рими в стихотворение. Някои стихотворения имат специфични правила за римуване и броя на редовете, които трябва да имат.
Един пример е сонетът на Шекспир. Това е вид стихотворение, което има 14 реда, разделени на три строфи от по четири реда всяка, последвани от последна двуредова строфа. В сонет на Шекспир схемата на рими следва ABAB CDCD EFEF GG. Този модел е това, което прави един Шекспиров сонет уникален.
Освен Шекспировия сонет, в поезията има много други често срещани схеми на рими. Някои от тях включват:
1. Алтернативен рим
В тип рима, наречена алтернативна рима, първият и третият ред се римуват, а вторият и четвъртият ред също се римуват. Това следва модел: първият и третият ред се римуват (да наречем това A), а вторият и четвъртият ред се римуват с различен звук (да наречем това B). Този вид схема на рими е често срещана в стихотворения, които имат четири реда във всяка група.
Например, в Стихотворението на Хенри Уодсуърт Лонгфелоу „Псалом на живота“, има част, която звучи така:
„Не казвай, че животът е само тъжна песен, / Или празен сън, който мечтаем дълго! / Душата, която спи, е като гробница, / Не винаги нещата са такива, каквито се очертават.”
Този тип рима помага да се организира структурата на стихотворението и може да добави музикален поток към думите. Това е като създаване на модел от звуци, които се повтарят в определен ред в цялото стихотворение, което го кара да звучи ритмично и балансирано. Лонгфелоу използва тази техника в стихотворението си, за да предаде послание за смисъла на живота и колко е важно да останеш буден и активен, вместо просто да се носиш през живота.
2. Балада
Баладата е вид стихотворение, което има специфичен модел на рими: ABABBCBC. Обикновено има три строфи, всяка с осем реда, и завършва с четириредова строфа. Във всяка строфа се повтаря последният ред, който се нарича рефрен.
Една известна балада е „Балада за оптимиста“ на Андрю Ланг.” В това стихотворение Ланг говори за това как понякога, в топъл летен ден, хората бягат от тревогите и неприятностите си. Те отиват на разходка край спокоен поток. В тези моменти те забравят за трудностите на остаряването и тежестта, която причинява вреда. Вместо това те се потапят в красотата на природата, изпитвайки чувство на удовлетворение.
Ланг описва как е заобиколен от растения като метла на хълм, намирайки утеха и радост в простотата на живота. Отправеното послание е, че в такива моменти хората предпочитат да преживеят живота с всичките му възходи и падения, отколкото да не го преживеят изобщо.
Този тип стихотворение, със своята повтаряща се структура и искрени изрази, улавя идеята, че сред предизвикателствата на живота има моменти на спокойствие и щастие, които си струва да цените.
Също прочетено: 59 Примери за метафори
3. Свързана рима
Свързана рима е, когато два реда в едно стихотворение се римуват заедно. Това е като двойка редове, в които последните думи звучат еднакво, като „виж“ и „тебе“ в Сонет 18 на Шекспир. Този вид рима често идва в модел, където два реда се римуват един с друг, последвани от други два реда, които също се римуват един с друг. Нарича се AA BB CC или подобен модел на римуване.
Шекспир, известният поет, използва този тип рима в своите сонети. Когато четете неговите стихотворения, ще забележите, че някои завършват с два реда, които се римуват, точно като примера от Сонет 18. В този сонет последните два реда създават римуван куплет, давайки усещане за завършеност или последна мисъл на поемата. Хората все още се радват на римите на Шекспир днес, защото правят стиховете да звучат музикално и завършено. Това е като малък пъзел, където крайните думи съвпадат и карат стихотворението да се чувства завършено.
4. Монорима
Монорима е, когато всеки ред в строфа или цялото стихотворение има една и съща крайна рима. Предприеме Стихотворението на Уилям Блейк „Тиха, тиха нощ" като пример. В това стихотворение всеки ред завършва с думи, които се римуват с „нощ“.
В стихотворението на Блейк той говори за това как една тиха нощ трябва да угаси ярките си факли. Той споменава как през деня много духове бродят и мамят радостните мигове. Блейк задава въпроса защо щастието често идва с измама или е примесено със скръб.
Той предполага, че истинската радост се унищожава, когато се смеси с фалшива външност, сравнявайки я със свенлива или потайна жена. По същество той разсъждава върху природата на радостта, честността и начините, по които тя може да бъде подкопана или унищожена.
Този тип поетична форма със своите повтарящи се рими може да създаде силен ритъм и да подчертае определени идеи или емоции. Използването на монорима от Блейк в „Silent, Silent Night“ помага да се предаде дълбочината на неговите мисли за сложността на радостта и нейната автентичност.
5. Затворена рима
Сонет VII, написан от Джон Милтън, следва специфична схема на рими, наречена „затворена рима“. Този модел, известен като ABBA, включва първия и четвъртия ред, римувани един с друг, както и втория и третия ред, римувани заедно. В тази структура A-линиите обхващат B-линиите.
В този сонет Милтън размишлява върху бързия ход на времето и как то крадешком е отнело двадесет и третата му година от живота. Той наблюдава как дните му минават бързо, вървят напред с бързи темпове. Въпреки тази скорост той се оплаква, че сегашната му фаза от живота, подобна на късна пролет, не показва никакви признаци на пъпкуване или цъфтеж. Има усещане за загуба или липса на растеж и жизненост, обикновено свързани с този етап.
Съзерцанието на Милтън върху изтичането на времето и неговото въздействие върху развитието на живота му предизвиква усещане за мимолетна младост и липса на очаквано развитие в настоящата му фаза. Използването на затворена римна схема в този сонет подчертава тези чувства чрез структуриране на редовете на стихотворението по специфичен, плътно изтъкан начин, който отразява темите за минаващото време и неизпълнените очаквания.
6. Проста четириредова рима
В това кратко стихотворение от по-дългото стихотворение на Самюъл Тейлър Колридж „The Rime of the Ancient Mariner“ срещаме стар моряк, Моряка. Той спира минувач и пита защо го спират, като забелязва дългата сива брада и лъскавите очи на човека.
Това стихотворение е част от по-голяма творба, наречена „The Rime of the Ancient Mariner“, която разказва история чрез рими. Става дума за моряк, който се е сблъсквал със странни и зловещи преживявания в морето и е принуден да сподели историята си с другите.
Използването на схемата за рими ABCB означава, че всеки втори и четвърти ред във всяка строфа ще се римуват един с друг, създавайки ритъм в цялото стихотворение. Този конкретен откъс създава сцената, като представя мистериозния Моряк, предизвиквайки любопитство относно намеренията му и историята, която ще разкаже.
7. Триплет
„Триплет“ се отнася до специална група от три реда в едно стихотворение. Тези редове се наричат „терцет“ и имат нещо страхотно общо: всички завършват с думи, които се римуват.
Например в стихотворение на Уилям Шекспир, наречено „Фениксът и костенурката“, той използва триплет, за да каже нещо дълбоко. Той пише: "Истината може да изглежда, но не може да бъде, / Красотата се хвали, но не е тя, / Истината и красотата са погребани."
Това означава, че последните думи на всеки от тези три реда - като "бъди", "тя" и "бъди" - звучат еднакво. Това е като таен код, който кара поезията да звучи наистина хубаво и свързано.
В поемата на Шекспир той говори за някои големи идеи, като казва, че истината и красотата не винаги са това, което изглеждат, и са някак си скрити или изгубени. Някак мистериозно е и те кара да мислиш за по-дълбоки неща, когато го четеш. Триплетите, като тези, използвани от Шекспир, добавят музикално качество към поемата, като същевременно подчертават определена идея или емоция.
8. Терза рима
Terza rima е вид италианска поезия. Състои се от групи от три реда. В този стил вторият ред от всяка група се римува с първия и последния ред от следващата група. Стихотворението завършва с двуредова част, където последният ред се римува със средния ред от предпоследната група. Този стил следва модела: ABA BCB CDC DED EE.
Един известен пример е „Одата за западния вятър“ на Пърси Шели. В това стихотворение Шели говори за мощната сила на есенния вятър. Той го описва като дъх, който избутва мъртви листа като призраци, бягащи от магьосник. Вятърът носи семената до тяхното зимно място за почивка, където те чакат до настъпването на пролетта. Когато настъпи пролетта, тя връща живота на земята с цветни пъпки и ароматни аромати.
Шели олицетворява вятъра като див дух, който е едновременно разрушител и пазител. Той призовава тази сила да чуе молбата му. Стихотворението разсъждава върху двойствената природа на вятъра, способността му да донесе както разрушение, така и обновление на света.
тунелна треска казва
Кожата ми е доста зле напоследък. Толкова късмет, че виждам вашата статия.
Баси Джеймс казва
Вие сте добре дошъл. Щастливи сме да бъдем полезни